Какво да направите при запор на банковата сметка?

Какъв е срокът за вдигане на запор на банкова сметка?

Няма един общ законов срок, в който всеки запор на банкова сметка задължително се вдига. Необходимо е първо да се установи защо запорът трябва да бъде прекратен: задължението е погасено, по сметката постъпва несеквестируем доход, наложената мярка е прекомерна, изпълнението е спряно или действието е отменено. От основанието зависи и кой е правилният процесуален път.

Когато съдебният изпълнител постанови вдигане на запора, съобщението следва да достигне до банката, а тя да отрази промяната в системата си. Практическото време зависи от движението на съобщението и от вътрешната обработка на банката. Затова не следва да се очаква „24 часа“ или друг универсален период.

Ако се оспорва действие на съдебния изпълнител, приложимият срок по чл. 436 ГПК е две седмици — от извършването на действието, ако страната е присъствала или е била призована, а в останалите случаи — от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието. Жалбата не спира автоматично изпълнението; съдът може да постанови спиране при условията на чл. 438 ГПК. Кои действия подлежат на отделно обжалване е разгледано в материала за обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Когато по сметката постъпват трудово възнаграждение, пенсия, помощ или обезщетение със специална закрила, извлеченията и доказателствата за произхода на сумите трябва да бъдат представени незабавно. Защитата зависи от вида и размера на постъплението и не означава, че всяка наличност по сметката е несеквестируема.

Първото денонощие след запор на банкова сметка

Запорът върху банкова сметка се узнава обикновено не от съдебния изпълнител, а от банката или от отказано плащане. Именно затова първото действие не е да се пише жалба, а да се установят три факта: кой е съдебният изпълнител и кой е номерът на изпълнителното дело; кое е изпълнителното основание; и какъв е произходът на сумите по запорираната сметка.

Третият въпрос е най-важен. Ако по сметката постъпва трудово възнаграждение или пенсия, част от средствата е защитена по силата на закона и тази защита не зависи от основателността на вземането.

Каква част от дохода е защитена

Гражданският процесуален кодекс стъпва върху една величина — минималната работна заплата. За 2026 г. тя е 620,20 евро месечно. Доход до този размер е абсолютно защитен: върху него не може да бъде насочено изпълнение.

Над тази граница се прилага стълбица, която зависи от два показателя: колко минимални работни заплати събира доходът и дали длъжникът издържа деца. Съотношението се изчислява върху чистата сума — след данъци и задължителни осигурителни вноски.

След измененията от 2025 г. законът закрепи изрично и едно корективно правило: каквато и да е дробната част, във всички случаи у лицето трябва да остане сума, не по-малка от минималната работна заплата. Това сложи край на споровете при доходи малко над прага.

Публичните вземания се движат по друг ред

Описаната стълбица важи за частните вземания, които се събират чрез частен или държавен съдебен изпълнител. Когато вземането е публично и се събира от публичен изпълнител, приложимата разпоредба не е чл. 446 ГПК, а чл. 213 ДОПК.

Разликата не е техническа. При публичното изпълнение защитеният минимум е по-висок: извън минималната работна заплата законът брани и половината от разликата между средната брутна работна заплата за предходното тримесечие и минималната работна заплата. Прагът се обновява тримесечно с публикуването на официалните данни на НСИ. При едновременно насочване на частно и на публично изпълнение върху един и същ доход двата защитени минимума не съвпадат и се изчисляват отделно.

Защитата следва парите и по сметката

Дълго време практиката беше противоречива по въпроса дали защитата отпада, когато заплатата постъпи по банкова сметка и се смеси с останалите средства. Днес законът е изричен: несеквестируемостта се запазва и след постъпването по сметка, но за ограничен период от един месец. Сума, която остане неизхарчена след това, губи привилегированото си положение и се третира като обикновен влог.

За да работи тази защита автоматично, преводът трябва да е обозначен от работодателя или от НОИ със съответния код за вид плащане. Когато обозначението липсва — чест пропуск при малки работодатели — банката изпълнява запора върху цялата наличност и защитата трябва да бъде доказана пред съдебния изпълнител.

Молба или жалба

Двата пътя не са взаимозаменяеми. Молбата до съдебния изпълнител за вдигане на запора в несеквестируемата част е бързият път и обикновено е достатъчна, когато произходът на средствата се доказва с документ. Жалбата до окръжния съд е процесуалният път и е обвързана с двуседмичния срок по чл. 436 ГПК. Тя се адресира до окръжния съд, но се подава чрез съдебния изпълнител. Ако срокът бъде пропуснат, остава само молбата.

Насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество е сред изрично посочените в закона основания за обжалване от длъжника. Това е едно от малкото действия, които длъжникът може да атакува пряко.

Какво не е защитено

Защитата е за доход, а не за сметка. Средства от продажба на имущество, от заем, от дивиденти или от стопанска дейност като едноличен търговец не ползват привилегията. Не са защитени и суми, събирани по сметката от предходни месеци свръх посочения едномесечен период.

Отделно стои режимът на вземанията за издръжка. При тях ограниченията не се прилагат по същия начин, а самата издръжка като вземане е несеквестируема.

Практическият ред на действия при запор на банкова сметка

Справката при банката дава името на съдебния изпълнител и номера на делото. След това се изисква достъп до изпълнителното дело, за да се види основанието и размерът на дълга с всички такси. Удостоверението от работодателя или от НОИ и извлечението от сметката завършват доказателствената картина.

Успоредно с това се проверява и самото вземане. При стари потребителски дългове често се оказва, че част от вземането е погасена по давност или че са начислени недължими такси. Запорът е моментът, в който тези въпроси стават видими.